Тъмно начало и обещаващ край

Винаги насредата на зимния семестър ме обзема тотална нужда да захвъря всичко и както казват да си бия шута на някъде. Накъде? .. това се питам все по-често напоследък (в средата на сместъра де). Битите шутове до Банско и до Равда последната семица са ми кратки. Равда беше ветровита,а и нямах много време за почивка и разходки, защото си беше пътуване по работа. Е, запознах се с някои готини колеги, което е плюс.
Спомням си, че преди да се завърна тук си бях направила една таблица с 2 колонки - за и против оставането ми в една северна държава. Сега не мога да се сетя коя от колонките не можах да попълня, надявам се да пазя дневника и да проверя. Май имам нужда от 2 колонки и сега. Много ме стиска и подтиска липсата на каквато и да било солидарност между заобикалящите ме. Не става въпрос за приатели или роднини, а за ежедневни срещи от рода на пушещ шофьор на маршрутка, псуващ колегите си студент, тупаща чаршаф жителка на столицата, 30% под линията на бедност... баба ми е под линията на бедност. 180 лева пенсия са за недстатъчни да се осигури физическото и съшествуване! а тя само за цигари има нужда от 120 лева. Това за едната колонка ... ами и аз пуша, ще бъда ли пушеща бабичка или няма да мога да си позваля този нездравословен лукс... въпреки че работя на 2 места и плащам на 4 осигурителни фонда. Деца не се задават на хоризонта ми за да могат да ми купуват цигарки, какъвто е случая с моята баба... на всичкото отгоре сънувах че съм на посещение в някаква психиатрична болница, вярно само като посетител но...един познат ми обясняваше - в съня ми де, как мога да вляза вътре, даже ми рисуваше някакви неща за по ясно. Малко тъмничко започва да се получава това постче...... грррррр.... признавам настроението ми е такова, въпреки слънцето, получената заплата и червената блуза която си облякох сутринта. Oooo мерсиии (и аз не знам на кого) докато си пишех ми се обадиха стари стари приятели с които съм израснала и поне вечерта е обещаваща :)

White Fir или за контрастите в моята почивка

От един разговор със стар служител на БДЖ за проблемите там си спомням отчетливо фразата "каквато Ви държавата такава и железницата". Ставаше въпрос за разликата между пътуването с влак до Пловдив и пътуването пак до Пловдив, но по магистралата. При първото имате изгледи от разсипани гари, всевъзможни приятни и неприятни пътници, стари вагони, закъснения, бохчи с фасул, боза на парапета под прозореца... Какво се случва на магистралата? Лъскави безниностанции, още по лъскав автопарк ви задминава, хапвате в МакДоналдс или Happy, редят се билбордове с реклами (особено любимо ми е капковото напояване ... ).
Ние пътувахме с кола до Разлог или по-точно 4 коли, тръгнали по едно и също време, но достигнали по различно, според избрания маршрут и късмета с трафика. Озовах се в хотел между голф игрище и Rhodopi House. На голф игрището в събота сутринта, шест чаровни помакини с шарени шалвари и ярки забрадки бяха възседнали една голф количка и с кикот обикаляха празното игрище, веейки знамето с логото на комплекса. От джакузито до басейна с изглед към Пирин се виждаха малолетни строители, които управляваха четири крана, въздигащи следващия "ризорт". Името на Разлог идва май от местоположението, което разделя три планини. Раздели и мен със задушаващия прах на столицата, обля ме със слънчеви лъчи, насити ме със свежест и ме раздели с мисълта, че жп линиите на теснолинейката Септември-Добринище някога ще изглеждат така добре, както гладкия асфалт пред "ризортите".

Ура :) успех
Дам ... ще трябва да проверявам повече за правописни грешки постовете. Имам още 3 срещи в работата и в 6:30 (според плана) потегляме за Разлог, за да се отдадем на всичко не-градско! На плуване насред планински пейзаж, на винопитие без да трябва да ставам в 8, на греене в сауната докато ми изпръхнат устните и на напълно свободен почивен ден ! Първият ми свободен уикенд от месец. Обожавам да напускам родния град. Винаги съм била малко "емигрантка" в отношението си към него, но и винаги съм се връщала (дали след седмица или години). Надявам се изходите на София след Княжево да не са пълни с подобни "емигранти" и да стигнем бързичко.

Защо и как

Привет :) най-накрая и аз имам свой дневник, който няма да мога да прекъсна (надявам се) само защото съм се почувствала по-добре. Всеки път започвам да пиша някъде, на разхвъляни хартийки или по белите полета на вестника, когато не съм в розово настроение ( питам се защо пък розовото е синоним на весело).
Искам да си записвам ежедневните случки, чувства, мисли и усещания към които да се връщам. Ето това беше защо. А, как? Надявам се да ми хареса и да поствам от работата, вкъщи или когато пътувам.
Pavement cracks е песничка на Annie Lenox, кочто непрестанно ми се върти в главата от няколко дена.
Сега ще се опитам да публикувам за 1 път ...