Тъмно начало и обещаващ край

Винаги насредата на зимния семестър ме обзема тотална нужда да захвъря всичко и както казват да си бия шута на някъде. Накъде? .. това се питам все по-често напоследък (в средата на сместъра де). Битите шутове до Банско и до Равда последната семица са ми кратки. Равда беше ветровита,а и нямах много време за почивка и разходки, защото си беше пътуване по работа. Е, запознах се с някои готини колеги, което е плюс.
Спомням си, че преди да се завърна тук си бях направила една таблица с 2 колонки - за и против оставането ми в една северна държава. Сега не мога да се сетя коя от колонките не можах да попълня, надявам се да пазя дневника и да проверя. Май имам нужда от 2 колонки и сега. Много ме стиска и подтиска липсата на каквато и да било солидарност между заобикалящите ме. Не става въпрос за приатели или роднини, а за ежедневни срещи от рода на пушещ шофьор на маршрутка, псуващ колегите си студент, тупаща чаршаф жителка на столицата, 30% под линията на бедност... баба ми е под линията на бедност. 180 лева пенсия са за недстатъчни да се осигури физическото и съшествуване! а тя само за цигари има нужда от 120 лева. Това за едната колонка ... ами и аз пуша, ще бъда ли пушеща бабичка или няма да мога да си позваля този нездравословен лукс... въпреки че работя на 2 места и плащам на 4 осигурителни фонда. Деца не се задават на хоризонта ми за да могат да ми купуват цигарки, какъвто е случая с моята баба... на всичкото отгоре сънувах че съм на посещение в някаква психиатрична болница, вярно само като посетител но...един познат ми обясняваше - в съня ми де, как мога да вляза вътре, даже ми рисуваше някакви неща за по ясно. Малко тъмничко започва да се получава това постче...... грррррр.... признавам настроението ми е такова, въпреки слънцето, получената заплата и червената блуза която си облякох сутринта. Oooo мерсиии (и аз не знам на кого) докато си пишех ми се обадиха стари стари приятели с които съм израснала и поне вечерта е обещаваща :)