Десети

Искам да ви разкажа ка настъпи 10 ноември при мен. На парадния вход на руското училище в Люлин, имаше бюст на другаря Леонид Брежнев, чието име носеше училището. Дълъг мраморен, сив коридор отделяше бюста от класните стаи. Две горди пионерчета винаги стърчаха до него - това беше почетна старжа, като никога не разбрах какво пазят, така или наче от там никой не минаваше. Нямаше табелки "минаването забранено", просто се знаеше, че не се минава от там или че най-много може да мине директора. Мраморния коридор на другаря Брежнев беше изпълнен основно с фикуси, т.е. беше си напълно пуст, студен и представително мраморен. Поради този мраморен коридор с пионерски стражи, ние трябваше да заобикаляме през втория етаж за да стигнем до класната стая, което неимоверно увеличаваше и времето за стигане и усилията на малките чавдарчета. Една сутрин, влизайки в даскалото забелязах, че бюста заедно с гордата пионерска стража е изчезнал. По мраморния коридор се разхождаха ученици. Само фикусите си бяха на мястото. Аз поех по заобиколния, познат маршрут през втория етаж. Тук ме спря една от другарките и ме подкани да мина през коридора, за по-пряко... Признавам че първоначално се смутих, но после в мен надделя детската ми рационалност и поех по коридора. Добре помня усещането при първоначалните стъпки ... неудобно, малко страшно, бавно пристъпвах измежду фикусите откъдето допреди ден зорко ме наблюдаваше бронзовата глава със стражите. Към средата на коридора се окопитих, видях съученици и към края вече смело си въряхме към класната стая, която беше точно накрая на мраморния коридор. След година руското вече беше СОУ с разширено преподаване на английски :)